Девиз: Освен собствените ни деца има и такива, които са на всички нас.
Визитка:
Асоциация „Наши деца” е регистрирана на 5.03.1999г. по Закона за лицата и семействата, и е пререгистрирана по Закона за юридически лица с нестопански цели на 10.05.2002г.
Целите му се определят в три основни направления:
1.Подпомагане на личностното развитие и реализация, както и постигане на социална интеграция на децата с неравностойно семейно положение;
2.Стимулиране на обмен на идеи и информация, както и придобиване на специфични компетентности от специалистите, работещи с деца в институциите;
3.Повишаване на обществения престиж на работещите в детските институции и запознаване на обществеността с професионалните им проблеми на този кръг труженици.
Идеята за сдружаването възниква в Дом за деца „П.Р.Славейков” като реакция на това, че доста организации предлагат демонстративни инициативи и проекти, целящи по-скоро отзвук в медиите, а не реално подобряване на всекидневието на децата, основаващо се върху научното знание и професионалния опит.
Сдружението не е институционализирано до степен да има офис, щат и работа по проекти като основна дейност, което безусловно е слаба негова страна. За сега то остава само като един потенциален инструмент позволяващ осъществяване на идеи, които да бъдат въплътени в проекти. Но именно тази отвореност, както и покана към всеки, който желае да прояви своята активност и творчество, на нас ни се иска да разглеждаме като особено силна негова страна.
История:
Идеята за създаването на организацията е обсъждана в продължение на месеци с професионалистите от домовете „Петко Славейков”, „Асен Златаров” и „Христо Ботев”. Учредители на Асоциацията стават работещите в тези три институции, а също и работещи в съществуващия тогава Социално-педагогическия интернат „Проф.Мутафчиев”.
Първоначалният етап е белязан с голям ентусиазъм. Разработени са няколко проекта:
-„Обучение за безопасно поведение на възпитаниците на домовете за деца”,
-„Подавам ти ръка – обучение на доброволци за работа с децата в домовете”,
-„Преодоляване на негативни стереотипи в отношението към децата от институциите в средата на обучаващите се в масовите училища”,
-„Програма за допълнителна квалификация на екипи в регионалните “Отдели за закрила на деца”.
Последният посочен тук проект е одобрен от Програма ФАР, но в крайна сметка не стига до финансиране поради изчерпване на средствата от други, ранжирани преди него проекти.
Тази дейност обаче дава резултат след една година, когато Фондация „Отворено общество” подкрепя финансово описания по-долу проект „Семейна алтернатива”.
Сравнително успешният старт е прекъснат от неблагоприятни за сдружението обстоятелства – честа смяна на директорите в Дом „П.Р.Славейков”, не приемане на самото съществуване на Асоциацията от някои от тези ръководители, постепенното напускане на повечето от първоучредителите, както и вътрешни борби и обезверяване на хората.
Така продължава до началото на 2007 г., когато децентрализацията предизвиква сериозна криза в домовете за деца в София и стимулира нова активност.
Стара слава: проектът „Семейна алтернатива”:
Проектът е финансиран от Фондация „Отворено общество” през 2000 – 2001г.г. и е реализиран в Дом „П.Р.Славейков”. Целите му са – създаване в Дома на модел за работа със семействата на възпитаниците; подобряване на взаимоотношенията между родителите и институцията; осигуряване на алтернативна семейна среда за деца без родители.
Дейностите по проекта съдържат нови за това време елементи, някои от които рядко се срещат и днес.
Това са:
-назначаване на ромско момиче за един от двамата социални работници. Това помага за премахване на бариерите, често срещани в работата с ромските семейства, както и за постигане на по-голямо доверие в отношенията с децата;
-създаване на група за взаимопомощ чрез споделяне на опит за хората, поддържащи отношения на подкрепа с децата от Дома. Тогава още не съществува понятието за приемна грижа и приемни семейства, но както винаги има хора с големи сърца, които споделят с ощетените от съдбата своето време и чувства. Групата работи под формата на клуб, който на 2-3 седмици, (обикновено в събота), прави сбирки на чай и кафе, за споделяне и обсъждане на трудностите в отношенията с децата.. Клуб „Приятели на Дома” събира до 12-14 участника, някои от които впоследствие са препратени към “Отдела за закрила на детето”, като кандидати за приемни родители;
-реализация на програма за възпитателите, целяща повишаване на ефективността на комуникацията им с децата. Тя се основава на програмата за повишаване на родителските умения и е високо оценена от участниците, от гледна точка на създаването на позитивни нагласи и умения за добро общуване с децата.
Контекст:
Проектът „Подкрепа за участниците в реформата на домовете за деца в гр.София” е подготвен от Асоциация „Наши деца”, но се изпълнява от името на сдружение ФИЦЕ-България, по предложение на финансиращата страна.
Изготвен е през пролетта на 2007 г., като отклик на стресовата ситуация, възникнала за персонала на домовете за деца (ДД) в резултат на децентрализацията, т.е. преминаването на подчинение от Министерството на образованието и науката към Столична община. Последвалите промени са най-сериозните от всички, преживени в домовете през последните години: на категорията на труд (социален, а не педагогически), на финансовата и административна самостоятелност (вместо относителната автономност – третостепенен разпоредител), на целите на работата (няма обучителни и възпитателни задачи), на работното време (8ч. вместо 6 преди това). Много от работещите напускат домовете за да запазят професионалната си идентичност, още повече, че точно по това време в педагогическата сфера, за разлика от социалната, повишават заплатите. Има отражение и върху управлението на ДД. И в трите институции за деца от 7 до 18.г. се сменят директорите, като имат място и неудачни кадрови решения – в известен период от време длъжностите се заемат от хора, които не се справят с безредието.
Известно е, че за да се стабилизира определена система (в случая – социална), е необходимо да бъдат укрепени нейните елементи, един от които са работещите в нея хора. Точно те най-често остават на заден план, извън внимание, след материалната база и нормативното регламентиране. Проектът се стреми да ги постави в центъра на вниманието, защото в крайна сметка децата се обгрижват не от правилници и добра битова среда, а от хора, които искат и могат да използват установения нормативен ред и съществуващата материална обезпеченост по най-добрия начин в интерес на възпитаниците.
Тезата ни е: Ако искаме да помогнем на децата, трябва да подкрепим възрастните, които се грижат за тях. В семейството това са родителите, а в институцията – персоналът, работещ там.
Параметри на проекта:
Цел – подобряване качеството на грижата за децата в софийските домове чрез укрепване на положителната професионална мотивация на работещите в тях специалисти и чрез повишаване на уменията им за справяне с професионалните трудности.
Целева група – квалифицираният персонал (възпитатели, детски учители, социални работници, психолози) от домовете за деца от 3 до 18 години в София. Това са 6 институции - три за деца от 3 до 7 г.г. (ДД в кв.Драгалевци, ДД „Надежда” в кв.Младост и ДД „Св.Иван Рилски”) и три за деца от 7 до 18г.г. (ДД „А.Златаров”, ДД”П.Р.Славейков”, ДД „Х.Ботев”).
Планирани дейности:
-две анкетни изследвания на професионалните нагласи (в началото и в края на проекта);
-тренинг за укрепване на професионалната мотивация;
-работни срещи по домовете по теми, заявени от работещите;
-информационни дейности.
Изпълнение на дейностите:
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ НАГЛАСИ
Проведено през ноември 2008г. в домовете за деца кв.Драгалевци, „Надежда”, „Асен Златаров”, П.Р.Славейков” и в Център за работа с безпризорни деца „Вяра, надежда, Любов”. Участват няколко души от ДД „Св.Иван Рилски”. Като цяло, изследването обхваща 63 души или 66% от квалифицирания персонал на софийските домове.
Основни цели:
установяване на структура в системата на трудовата мотивация на работещите – водещи компоненти и съотношението им;
определяне на аспекти в трудовата мотивация, които трябва и могат да бъдат подкрепени.
Като метод е използвана специално разработена анкета, проследяваща следните параметри:
представа за работа по критериите „творческа – рутинна”, „лека – тежка”, “полезна – обществено оценена”;
доминиращи емоции по повод работата по критериите „спокойствие – тревога, „радост – неудовлетвореност”, „чувство за успешност – чувство за неуспех”;
удовлетвореност от различни аспекти на работата – самите задължения, заплащането, условията на работа, графика на работа, екипното взаимодействие, отношенията с децата, отношенията с колегите;
основания за трудности в работата – натоварен график, трудни деца, недостатъчно заплащане, несполучлива организация на работата, недостиг на умения, недобри отношения в екипа;
причини, по които биха предпочели друга работа;
представи за основните цели на работата.
Получените данни са изложени в специална презентация – виж.
Тук представяме основните изводи от изследването:
сред работещите в Софийските ДД доминират жени (86%);
преобладават служители над 45г. (55%). Тези под 30г. са 19%, а между 30г. и 45г. – 26%. Изключенията са Център ”Вяра, Надежда, Любов” и ДД „А.Златаров”, където служителите на възраст са в малцинство;
установени са прояви на висока натовареност по време на работа – често некомпенсирана умора и негативни емоционални реакции – неудовлетвореност, безпокойство, чувство за безсилие;
съществена характеристика на работата в ДД е високата лична ангажираност с нея и емоционалната включеност в отношенията с децата. Това е свързано със значително психологическо изразходване и представлява фактор на професионалното прегаряне;
в отговорите на работещите преобладава положителната представа за работата, като водещи критерии за това отношение са „обществената полза” и „творческия характер” на труда;
сред параметрите на неудовлетвореността безусловно доминира „заплащането за труда”;
46% от работещите, т.е. близо половина от извадката, допускат възможността да сменят работата си в търсене преди всичко на по-достойно заплащане, както и на по-разнообразна и по-престижна работа;
определени са най-уязвими (свързани с най-голям риск от ескалираща неудовлетвореност) зони в структурата на работната мотивация. Това са сфери на отношенията с децата, чиито поведенчески и психологически особености затрудняват работата с тях, и на отношенията с обществото, не оценяващо истинските проблеми в ДД и усилията, полагани за тези деца в институциите.
Като цяло, системата на трудовата мотивация на работещите в ДД може да бъде характеризирана като небалансирана. Водещо място в нея заемат идеални мотиви – обич към децата, желание те да бъдат подкрепени, осъзнаване на ползата и обществената значимост на работата, възможност за търсене на решения и проява на творчество, удовлетвореност от отношенията с колеги. Материалните мотиви във връзка с работата категорично не са задоволени. Ролята на балансьора играят „местните” фактори, т.е. присъщи на конкретна институция – особености на децата (проблемното поведение на по-малките деца се овладява по-лесно), условия на работата, характеристики на колектива.
Насоки, в които следва да бъдат подкрепени работещите са:
справяне с професионалния стрес – умения и техники за рационално и емоционално балансиране;
формиране и укрепване на чувство за принадлежност към професионалната общност, разбираща и споделяща проблемите и трудностите в работата с децата в институциите;
спазване на границите на професионално поведение (приемане на ограничения на професионалните възможности, умение за формулиране на реалистични цели);
нагласа за разширяване и актуализация на своите знания и умения.
СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРЕНИНГ „УКРЕПВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА МОТИВАЦИЯ”
Социално-психологическият тренинг се явява водеща дейност по проекта в смисъл оказване на подкрепа и предоставяне на възможност за собствената активност на участниците в проекта – квалифицирани специалисти от софийските ДД, т.к. представлява интерактивен метод, насочен към изява, към формиране на взаимоотношения и оказване на взаимодействие.
Въз основа описаното горе изследване и насоките за подкрепа на работната мотивация са формулирани целите на тренинга:
съгласуване на представите за професионалните роли и определящите тях фактори;
разбиране на причините за проблемното детско поведение;
запознаване с подходи и начини за преодоляване на професионалния стрес;
формиране на общност от работещите в софийските детски институции чрез сближаване на участниците;
информиране на участниците за резултатите от анкетното проучване на професионалните отношения.
Програмата на тренинга включва следните теми: „Моите цели – работни, лични, професионални”, „Моите функции и роли на работното място”, „Моето място в институцията”, „Професионален стрес и професионално възстановяване”, „Трудни деца – разбиране на мотивите и поведението. Подходи към справяне с проблемното поведение”.
За да бъде обхваната цялата общност от работещите тренингът е проведен 4 пъти със смесени групи участници от различни институции в период февруари-март 2009г. Проведените 4 тренинга обхващат 71 души, т.е.74% от работещите в софийските детски домове.
Участието е отразено в таблицата долу:
Основните изводи:
Въпреки наложеното от организацията на работа в ДД намаляване на продължителността на всеки тренинг от планираните 3 на 2 дни, поставените цели са изпълнени в значителна степен. Презентацията на резултатите от анкетното проучване се възприема с интерес, поражда дискусия. В хода на разговор за професионалната роля и многозначност и многофункционалност на отношенията ни с децата се изяснява необходимостта от ясни граници, при чието прекрачване специалистът става уязвим и по-малко полезен. Темата за детското проблемно поведение се посочва като една от най-полезните, а тази за стреса е посрещната с интерес и благодарност като проява на зачитането им. Високо е оценена възможността за запознанство и сближаване на специалисти от различни институции.
Откроява се разлика в проблемите, поставени за обсъждане от работещите в ДД от различен тип – за по-малки и за по-големи деца. В първите битовите условия, а следователно и условията за работа, са по-добри. Освен това, работещите в тях срещат по-малко трудности във връзка с проблемното поведение на децата. Заявката им за темата за обсъждане касае корекция на детското афективно и протестно поведение. Работещите с по-големите деца изтъкват по-широк кръг от проблемите – липса на мотивацията за учене и посещение на училището у децата; агресия, в това число и насочена срещу възрастните; прояви на отклоняващо се поведение; липса на интереси и осъзнаването на смисъла на живота у децата, което не дава положителни лостове за възпитателната работа с тях.
При обсъжданията се повдига въпрос за отношението на обществото към работещите в детските институции, който се оказа важен и в анкетното проучване. Откровено се признава съществуването на притеснение и даже страх от отрицателната обществена оценка, изразявана чрез СМИ, тъй като има ситуации, при които отделните специалисти се държат отговорни за пропуските и недостатъци на цялата система. Този страх е не само допълнителен стресообразуващ фактор, но и пречка пред творческата инициатива на работещите.
Два дни се оказаха недостатъчни за отработване на заявените теми. Богатият материал от обсъжданията дава възможност за създаване на две отделни програми за отработване на умения за работа с децата с поведенчески трудности и за упражняване на професионалната роля и ограничаване на стреса.
Следващата таблица обобщава оценките на тренинга на всички участници по няколко параметра по скала от +3 до -3.
Почти всички изразяват удовлетворение от това, че имат възможност да се запознаят с колеги от сродни институции, да се почувстват част от една професионална общност. Сред пожеланията към екипа, изпълняващ проекта, преобладават предложенията за организация на нови тренинги и други форми на комуникация между колеги, както и очакване обсъжданията ни да придобият гласност, да бъдат популяризирани.
РАБОТНИ СРЕЩИ В ОТДЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ
Работни срещи по проекта са планирани с цел оказване на конкретно съдействие на детските институции в съответствие с нуждите им. Ситуацията в отделните домове за деца, респективно и нуждата им от подобно съдействие са различни, затова тематиката и интензивността на провеждането на тези срещи са доста разнообразни.
Тъй като повечето от заявките постъпват от домовете за по-големи деца (7 – 18г.г.), преобладаващата част от срещите са реализирани там. Що се отнася до институциите за възрастта 3 – 7г.г., в ДД „Надежда” е проведено обсъждане на тема „Протестното детско поведение – характерни прояви в институцията, начини за справяне”. Организира се гостуване в същия дом на колеги от други домове с цел запознаване с методиката на работа с деца с ментални затруднения.
Работните срещи в ДД „П.Р.Славейков”.
Дом „Славейков” се намира в най-стабилно положение в сравнение с другите софийски институции за деца от 7 до 18 г.г. от гледна точка на добро ръководство (избран с конкурс, опитен в социалната работа директор, приет от персонала и от децата), окомплектован щат, назначаване на 3 социални работника и 3 психолога, относителна запазеност на екипа през последните две години на реформирането, съвременен подход в работата с децата в обособени жилищни комплекси, наличие на Център за обществена подкрепа, подобряване на материалната база. В тази ситуация пред дома стоят задачи за надграждане, касаещи методиката за работа с децата и екипното взаимодействие на персонала.
С тази цел е организиран еднодневен работен семинар за запознаване с методиката „Живот в малка група”, базирана на европейските модели и показала своята ефективност в няколко институции в страната. Темата е продължена в работната среща „Документацията по методика “Живот в малка група”. Предстои съвещание за утвърждаване на единни практики в работата с децата за новата учебна година.
Работните срещи в ДД „Асен Златаров”.
Ситуацията в дома все още е неустойчива. През последните две години институцията преживява огромни сътресения, довели до смяна на директора и сегашното временно ръководство, до почти масово напускане на служителите, до продължаващо се и сега текучество на възпитателите. Домът загуби позицията си на новаторска институция, изградила модел за работа, възприет в много детски заведения в страната. Назначеният персонал не е запознат с този модел и е принуден отново да открива как да работи с деца със социални и поведенчески проблеми. Направената от директора и потвърдена от колегите заявка касае тема „Екипни отношения”, произтичаща от усещането за трудности при постигане на единомислие и единодействие.
Темата е обсъдена в 3 различни екипа през юни т.г. Всички се съгласяват, че отсъства истинското екипно взаимодействие. Няма предпоставки за него, тъй като липсва регламентацията на екипни срещи, която да ги въвежда като задължителен елемент от работата. Поради постоянната необходимост някой да бъде заместван не се създават постоянни екипи и не се определя позицията на групов ръководител, който да се грижи за функционирането на екипа. Отбелязано е и влиянието на недобри отношения между някои колеги, но по-важно е установеното в хода на обсъждането разминаване по най-съществените въпроси – целите на институцията и специалистите по отношение на децата; функциите на служителите (“пъдари”, регистратори на присъствието на децата, значими лица или - ?)
Очевидно е, че въпросът за екипните отношения може истински да застане на дневен ред в дома след кадровото и организационното му стабилизиране.
Работните срещи в ДД „Христо Ботев”.
Основна част от работните срещи е осъществена в този дом. Ситуацията в него е много проблемна. През последните две години той преживява 2 или 3 смени на директорите, разпадане на съществуващата система от правила за децата, голямо текучество, продължаващо и в момента. Новоназначеният директор възприема тези трудности като предизвикателство и с готовност откликва на предложението за съдействие от екипа на проекта. Проведени са 11 срещи, които включват индивидуално консултиране и супервизия, работни обсъждания и демонстрация на групова работа с децата.
През пролетта на тази година в дома е направена важна организационна стъпка – формирани са детските групи и постоянният състав от възпитатели за всяка от тях. След обсъждане на темата „Работа с детската малка група” е договорено демонстрационно провеждане на групови срещи с децата за предприемане на първоначалните действия за групова идентификация – избора на име и изработване на общите правила.
С оглед значителния брой деца с проблемно поведение бе предложено запознаване с програма за корекция на това поведение в условия на относителна социална изолация. След представянето й, към автора на програмата Г.Матвеев е отправена молба за конкретна работа по нея с децата от дома. В отговор на молбата на 18 – 19 юли т.г. е осъществена „експедиция”, поставяща децата пред изпитанията да се трудят, да си помагат взаимно, да взимат решения, да се оценяват.
Предстои обобщаваща среща с екипа на дома във връзка с основните принципи за конструктивни отношения с децата.